В невидимите светове
на твоите зелени ириси
преливат чудни цветове
на влюбени пламтящи ибиси,
разцъфнал люляк и жасмин
обличат голата ти кожа,
Сега не може да се спи.
Сега е тихо и тревожно.
И хубаво като дъга -
подкова за жребец небесен.
и тайнствено - като ръжда
от златна медоносна есен.
© Слави Тодоров Всички права запазени