Непрежалима
Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора,
гласът ти чувам откъм двора,
на стените в сенките те аз съзирам
и в паметта си във шевица те бродирам.
Ще ми се да ти разкажа само
... как пораснала съм, мамо,...
станала съм майка и жена,
и как белее моята коса.
Майка съм на син чудесен,
пеех му аз вечер твойта песен,
и сълзите бършех тайно аз
как рано, майчице, осиротях!
И пътят ми без теб не беше лек,
за болката по тебе не намерих лек
И искам да те питам - Как си, мамо?!
и до рамото ти да се гушна само!
Ренето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
