Неприказка за реален великан
не исках от теб нищо повече
от прегръдка
в скоби казано
исках да бъде вечна
я какви едро мъжище си
да ме стиснеш в шепа
ще изпукам като яйчна черупка
на раменете си
да ме сложиш
ще пробия облаците с глава
да ме нахраниш
просто ще трябва
с пръст да докосваш устните ми
а да ме галиш внимателно
едва ли
ще можеш по друг начин
освен с думи
а ти ми казваш
идвам при теб
измисли как ще го бъде
и ме хвърляш в ужас
само с единия крак
и ще стъпчеш къщичката ми
нямам нищо против
да ме вземеш в дланта си
и да ме люшкаш
но не искай от мен
ти да си слабият
и мен да слушаш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
