lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11888
14.12.2007 г., 17:03 ч.

Непримирима 

  Поезия » Философска
886 0 34

Тайно поглеждам

в торбата с остатъците

на моята уморена душа.

Не се научи да се преструва,

да се радва на Слънцето сама.

Не се научи да  "вади" усмивка на лицето ми,

дори когато в нея от болка кърви.

Не свикна да се примирява,

не се научи, горката...

И сега й е толкова трудно да се промени,

а грешно е на днешни времена

да живее по този начин тя -

саморазрушава себе си (и мен).

Непримирима и несломима,

бори се докрай...

Затова и толкова е наранена...

Но как да я науча на всички тези неща?

Трябва да се научи да живее

в своя собствен свят,

 със мен и с разума ми,

а не при първата опасност

да ни изоставя и да бъда с тях поотделно -

аз със нея и със него.

 

А покрай нас  страда безутешно

и моето сърце, а без хармония

как мога аз самата да живея?

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??