Непримирима
Тайно поглеждам
в торбата с остатъците
на моята уморена душа.
Не се научи да се преструва,
да се радва на Слънцето сама.
Не се научи да "вади" усмивка на лицето ми,
дори когато в нея от болка кърви.
Не свикна да се примирява,
не се научи, горката...
И сега й е толкова трудно да се промени,
а грешно е на днешни времена
да живее по този начин тя -
саморазрушава себе си (и мен).
Непримирима и несломима,
бори се докрай...
Затова и толкова е наранена...
Но как да я науча на всички тези неща?
Трябва да се научи да живее
в своя собствен свят,
със мен и с разума ми,
а не при първата опасност
да ни изоставя и да бъда с тях поотделно -
аз със нея и със него.
А покрай нас страда безутешно
и моето сърце, а без хармония
как мога аз самата да живея?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Поздрави!