24.10.2012 г., 13:37

Непроцедурно питане

792 2 20

 

 

      НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ

 

Пресипна ли гласът на времето,

или забравихме гласа си?

Защо, когато ни отнемат,

обезглавяваме въпроса?

 

Сърдечната ни недостатъчност

не е ли знак от боговете?

Как може да са равнозначни

страхът и бунтът ни? Кажете!

 

Къде заровихме мечтите -

децата си недородени?

Нима не помним, че дедите ни

не са живели на колене?

 

И колко време ще ни трябва

от сън дълбок да се събудим?

Посечени като от брадва

търпим... Света ли да учудим?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария - за душата километри няма И ти бъди здрава и вдъхновена!
  • Честит празник и на теб, отдалечена на хиляди километри от България Краси, но в същото време толкова близка с поезията си на много откровеци и на мен! ❤️
    Бъди здрава и вдъхновена!🌼🍀🌼
  • Благодаря, Мария - много ми допадна това "непроцедурно питане"! Честит Празник и благодаря за поезията!
  • Честит празник на буквите и просветителите, Наденце! Радвам се, че си прелетяла седем години назад и си " кацнала" точно на това стихотворение! Благодаря ти, мила!🌼🍀🌼
  • Честит празник, Марийче!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....