НеПълна промяна
Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане
мъжете с погледи искащи.
И бездомните кучета,
бродиращи нощем квартала,
завъртат опашки в знак
на безкрайна любов,
на бъдещо случване,
вървят подир теб и не лаят,
не помнещи нищо
от стария минал живот.
Завряла кръвта им,
лишава ги от обоняние.
Без спомен за пръчка,
отрова,
за болка и стон.
На външност си нова,
отвътре без грам покаяние...
Ех, за душата да имаше
някакъв вид силикон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
