24.09.2008 г., 18:44 ч.

НеПълна промяна 

  Поезия » Друга
524 0 10

 

Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане
мъжете с погледи искащи.
И бездомните кучета,
бродиращи нощем квартала,
завъртат опашки в знак
на безкрайна любов,
на бъдещо случване,
вървят подир теб и не лаят,
не помнещи нищо
от стария минал живот.
Завряла кръвта им,
лишава ги от обоняние.
Без спомен за пръчка,
отрова,
за болка и стон.
На външност си нова,
отвътре без грам покаяние...

Ех, за душата да имаше
някакъв вид силикон.

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??