Sep 24, 2008, 6:44 PM

НеПълна промяна 

  Poetry » Other
572 0 10

 

Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане
мъжете с погледи искащи.
И бездомните кучета,
бродиращи нощем квартала,
завъртат опашки в знак
на безкрайна любов,
на бъдещо случване,
вървят подир теб и не лаят,
не помнещи нищо
от стария минал живот.
Завряла кръвта им,
лишава ги от обоняние.
Без спомен за пръчка,
отрова,
за болка и стон.
На външност си нова,
отвътре без грам покаяние...

Ех, за душата да имаше
някакъв вид силикон.

 

 

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??