voda (Елица Ангелова)
582 14033
7.06.2013 г., 13:07 ч.

Неранима 

  Поезия » Друга
1052 0 20

Със пролети и есени съм пълна.

Докрай ги изживях, докрай изпих.

Подобно  житно зрънце пак покълвам

и всичко взето претворявам в стих.


Сама решавам как да се раздавам,

какво и колко в мене да  пестя.

Дори и да си  тръгна, пак оставам.

Под стъпки тежки мога да цъфтя.


И не напук. И не, за  да доказвам.

Аз просто съм създадена така:

в мен тайна сила пътя ми  показва,

в пустиня да съм, ставам на река.


Или разпуквам цвят в невиждан  кактус -

една непредвидима  красота...

 

 Навярно, под закрилата на  Бакхус,

 миавам неранима през света.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Или разпуквам цвят в невиждан кактус -
    една непредвидима красота..."
    Харесва ми!
  • Дори и да си тръгна, пак оставам ! Браво Вода! Хареса ми!
  • Прочетох и препрочетох с голямо удоволствие. Поздравления и от мен!
  • Трогната съм от расъжденията на Камелия.
    Благодаря на всички, които прочетоха и усетиха душата ми.
    Сърдечен поздрав! :
  • Усещането е някак си особено, препрочитът задължителен...Подобна сантименталност ми допада. Браво Ели...
  • Много ми хареса!
  • Поздравче за хубавото стихотворение и от мен!
  • Като добрата Фея се явяваш,
    с дъх на пролетни цветя.
    И вятъра косите ти развява,
    по теб се сипят капчици роса.

    И ту си тиха, мълчалива,
    ту пенлива, като буйна река.
    Загадъчна, променлива, различна,
    Ти просто си истинска жена.
    -------------------------------------
    Такава си! С душа на птица.
    Красиво думите редиш.
    И с обич вграждаш им душа!
    Поздрави, Ели!
  • Колкото и тъга да има в сърцето и душата ни, достатъчно е в един кратък миг от живота си , да достигнем онова съвършенство и синхрон между "Тънкия и Плътния" план, за да се почувстваме щастливи, нужни и обичани!!! Не се плаши от тъгата, тя също е чувство, навято от сантименти по нещо отминало красиво, но все пак преживяно!!! Аз лично я обожавам успоредно със самотата!!! Поздрави за страхотната композиция!!!
  • Водата всичко покорява- тъга отмива и цвете разцъфтява! Прекрасно е!
  • Това е моментно настроение, Приятели - бягство от тъгата, която ми е вродена...
    Благодаря ви! Повярвах, че съм частица светлина.
  • Само така!
    Поздрави!
  • Браво!
  • Нека не те напуска това усещане. Хареса ми!
  • Поздрав, Водичке! Много хубав стих!
  • Хубаво е, че можеш под стъпки тежки да цъфтиш. Браво!
  • Силна жена ще да е написала този прекрасен стих!
  • Чудесно, Ели! Наздраве!
  • Харесах увереността ти!
  • "в мен тайна сила пътя ми показва,"
    хубав стих Водице Елице!!! благодаря, сестрице...страхотна си.
Предложения
: ??:??