Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам,
какво и колко в мене да пестя.
Дори и да си тръгна, пак оставам.
Под стъпки тежки мога да цъфтя.
И не напук. И не, за да доказвам.
Аз просто съм създадена така:
в мен тайна сила пътя ми показва,
в пустиня да съм, ставам на река. ...