14.03.2009 г., 9:47

Неразделни

1.1K 0 27

(посветено) 

 

 

 

 

Ако ти си снежна виелица -

аз съм снежинките в нея.

Дъждът ли си пороен -

дъга съм, изгряла след тебе.

Трева съм в горска дъбрава,

а ти си еленът минаващ.

Зряла съм сладка смокиня,

а ти си сърцевината й.

Толкова е трудно

тебе от мен да откъснат.

А може би, може би

е направо абсурдно!

 

 

 

 

МУЗИКА>>>Сън сънувах 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...