Нереална реалност
Нереална реалност
С изпъчена гордо човешка осанка,
с душа до ковчег депозирана в банка,
с крака, изкривени от вечния бяг,
с охлузени плещи, от дългия впряг,
душен от проблеми,
от липса на време,
от всяко ненужно, но искано бреме,
с претъпкан от хиляди планове ум,
осъден вървиш по житейския друм.
Газта е натисната, нямаш спирачки,
любов и красиво робуват на пачки,
зареждаш от черната хроника страх
и чак ослепяваш от нейната прах,
не виждаш живота си толкова болен
и в кръг се въртиш – недоволно доволен,
и мислиш, че нравите щом са такива,
то трябва очаквано тях да покриваш,
а щом ги покриеш, е всичко наред.
Нима са делата ти масло и мед?
Когато погледнеш на себе си честно,
съзираш ли правдата бързо и лесно?
Намираш ли истини в свойте заблуди
или да откриваш ги нямаш подбуди?
Не се огорчавай от моето слово,
макар и сурово,
макар и олово!
Не – никого аз не желая да съдя!
Ти сам си си съдник, че твой си е пътя.
Аз само показвам, каквото съзирам.
Тънее житейския лед и прозира,
и всичко се вижда, и всичко се знае,
но всеки нехае,
търпи и си трае,
привикнал да мрази, но тегли хомота,
защото: „Това означава животът“,
„Това са отколе човешките нрави“,
„Така този казва“, „Така онзи прави“.
В главите ни черното днес е успяло
да влезе маскирано в розово-бяло,
а склонен това да приеме човекът,
постила му даже червена пътека
и ревностно пази го, чак до бруталност,
наричайки тази заблуда реалност! 28.03.2014г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
