Несбъднат

Ще рисуваш ли дъги

в очите ми,

ще караш ли Луната

да закрива Слънцето,

за да сме със теб на тъмно.

Ще ме попиташ ли

как ми е било без тебе

в дългите ми тайни нощи,

как със парещи очи

във снимките ти

търсела съм още...

Ще познаеш ли

във мен красавица,

за да ни е съвършено.

Ще искаш ли сърцето ми

за сбогом,

когато тръгвам си

от твойте мисли,

ще се събудиш ли до мене

истински,

без да е илюзия света ни.

Ще си отида ли от тебе

безнаказано в съня ти,

ще чуя ли от тебе моята присъда,

без да вкуся усните ти някога...

Чара си на други ще даряваш ли,

а аз да съм портрета от стената,

ще ме забравяш бавно,

но ще си отида,

незапомнена от хората и дните.

Ще ме обичаш ли понякога,

без да го узнавам,

ако знаех, щях ли да си ида,

ако можех, щях ли да обичам.