2.05.2013 г., 19:34

Несбъднат сън

657 0 0

Сутрин е. Наско влиза, носейки кафе с едната ръка,

лале червено в другата държи.

Поднасям първо цветето на теб,

кафето оставам настрани.

Твоите красиви очи пронизват моето сърце.

Усмихнах се. Усмихна се и ти.

Гледах те кафето как изпи щастлив,

че тази сутрин две души се сляха,

за радост и на двамата сега.

После.

После мълчаливо те изпратих до спирката,

изчаках твоята кола да дойде,

отворих вратата, ти влезе, колата тръгна.

Останах сам, но духом бях с теб.

Дано това да си сънувала нощес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...