31.07.2020 г., 23:26  

Несбъдната

1.2K 2 7

Прилича на сила, 

а всъщност на слабост прилича.

Любов проявила, 

а някак не знай да обича. 

 

Подава ръка, 

а после си пуска ръката. 

Превзела света, 

а ходи сама по земята. 

 

Нарамва мечти, 

а всъщност вериги нарамва. 

Мечтай, как лети, 

а в клада крилете ѝ пламват. 

 

Несбъдната тя,

насила стремежи не сбъдна. 

Живя. Прокънтя! 

Последно камбаната звънна .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, това "любов проявила, а някак не знай да обича" като трън ми се заби.
    Тъжен, реалистичен, много хубав стих.
  • Благодаря ви, че отново сте тук!
    Мария Панайотова, и аз имах такова усещане за удивителната, но в бързината да го споделя с вас, го качих в оригинал, както е 🙂
  • Прекрасно стихотворение, с чудесен ритъм и замисъл, със запомнящи се мисли-синтенции в него! Браво, поздравявам те!
    Аз бих отделила "прокънтя" с удивителна, обособявайки го като отделно самостоятелно изречение преди последния стих.
    Усетих и приех, че че животът на лирическата е прокънтял, но това е било напразно.
  • Защо ли е вярно, кое ли й пречи, май всички виновни сме....!Браво!
  • Най-лесно е да се удави мечтата за любов! Много хубав стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....