Jul 31, 2020, 11:26 PM  

Несбъдната

  Poetry
1.2K 2 7

Прилича на сила, 

а всъщност на слабост прилича.

Любов проявила, 

а някак не знай да обича. 

 

Подава ръка, 

а после си пуска ръката. 

Превзела света, 

а ходи сама по земята. 

 

Нарамва мечти, 

а всъщност вериги нарамва. 

Мечтай, как лети, 

а в клада крилете ѝ пламват. 

 

Несбъдната тя,

насила стремежи не сбъдна. 

Живя. Прокънтя! 

Последно камбаната звънна .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, това "любов проявила, а някак не знай да обича" като трън ми се заби.
    Тъжен, реалистичен, много хубав стих.
  • Благодаря ви, че отново сте тук!
    Мария Панайотова, и аз имах такова усещане за удивителната, но в бързината да го споделя с вас, го качих в оригинал, както е 🙂
  • Прекрасно стихотворение, с чудесен ритъм и замисъл, със запомнящи се мисли-синтенции в него! Браво, поздравявам те!
    Аз бих отделила "прокънтя" с удивителна, обособявайки го като отделно самостоятелно изречение преди последния стих.
    Усетих и приех, че че животът на лирическата е прокънтял, но това е било напразно.
  • Защо ли е вярно, кое ли й пречи, май всички виновни сме....!Браво!
  • Най-лесно е да се удави мечтата за любов! Много хубав стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...