Нещата от Улицата
Надига се бурята тая вечер, става ни студено,
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.
Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?
Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.
Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени
хора на улицата.
Спуснало се е вече черното було
над нашата улица
неприятно е някак - духа не вятърът,
бие ни в главата хладният вихър.
Мислиш си, и аз понякога си мисля, че сме ноктюрни.
Явно съм грешал.
---
Запътваш се към дома,
към уют и топлота.
При спокойствие и светлина
и още куп неща, които да те отдалечат от бурята
и нощта.
Усещаш тръпка хладна,
тръпка мръсна,
тръпка гадна - Какво стана?
Сещаш се за нещата от улицата, тези, запътили се тая вечер не към своя дом.
Нещата, които си оставил зад гърба си,
тези, които до утре ще са се изпарили от дъното на мозъка ти.
Не си ли помисляш някога, че така обичания от теб
червен залез е последната искра
топлото и светлина,
последната изгоряла лампа за нещата от улицата.
Тази вечер си помислих...
а ти, Приятелю?
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.
Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?
Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.
Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени
хора на улицата.
Спуснало се е вече черното було
над нашата улица
неприятно е някак - духа не вятърът,
бие ни в главата хладният вихър.
Мислиш си, и аз понякога си мисля, че сме ноктюрни.
Явно съм грешал.
---
Запътваш се към дома,
към уют и топлота.
При спокойствие и светлина
и още куп неща, които да те отдалечат от бурята
и нощта.
Усещаш тръпка хладна,
тръпка мръсна,
тръпка гадна - Какво стана?
Сещаш се за нещата от улицата, тези, запътили се тая вечер не към своя дом.
Нещата, които си оставил зад гърба си,
тези, които до утре ще са се изпарили от дъното на мозъка ти.
Не си ли помисляш някога, че така обичания от теб
червен залез е последната искра
топлото и светлина,
последната изгоряла лампа за нещата от улицата.
Тази вечер си помислих...
а ти, Приятелю?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илковски Биров Всички права запазени
