14.03.2008 г., 21:01

Нещата от Улицата

1.7K 0 2
Надига се бурята тая вечер, става ни студено,
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.

Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?

Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.


Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени
хора на улицата.

Спуснало се е вече черното було
над нашата улица
неприятно е някак - духа не вятърът,
бие ни в главата хладният вихър.

Мислиш си, и аз понякога си мисля, че сме ноктюрни.
Явно съм грешал.


---

Запътваш се към дома,
към уют и топлота.
При спокойствие и светлина
и още куп неща, които да те отдалечат от бурята
и нощта.

Усещаш тръпка хладна,
тръпка мръсна,
тръпка гадна - Какво стана?
Сещаш се за нещата от улицата, тези, запътили се тая вечер не към своя дом.

Нещата, които си оставил зад гърба си,
тези, които до утре ще са се изпарили от дъното на мозъка ти.


Не си ли помисляш някога, че така обичания от теб
червен залез е последната искра
 топлото и светлина,
последната изгоряла лампа за нещата от улицата.

Тази вечер си помислих...

а ти, Приятелю?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илковски Биров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Многообещаващ експресионизъм.Носиш си го.Нямам предвид социологизирането,а стила-виж ранния Гео Милев,намери списание "Пламък" на анархистите от 25г. и най- вече ранния Маяковски,ако не си ги открил вече.По стил сте побратими.
    Може би светът наистина се повтаря.Въпреки,че си самобитен поет.
    Твоята улица и тази на ранния Маяковски в "Хубаво отношение към конете",но саморанния М,виж Вутивски и немските екпресионисти -сега.Много си вътре в това чувство и в този изказ.Не го напускай!
    Wali./Виолета Томова/
  • Като се замислищ и вгледаш мъничко, можеш да чуеш социални нотки в гласа ти, можеш да намериш интересни образи и състрадание, които тепърва ще развиеш. Много добре- продълкжавай да пишеш и търсиш начини да изпразниш сърцето си макар и за миг от всички нахлуващи образи на бедните "неща от улицата", чувствата и болката за тях...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...