Mar 14, 2008, 9:01 PM
Нещата от Улицата
Надига се бурята тая вечер, става ни студено,
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.
Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?
Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.
Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени
хора на улицата.
Спуснало се е вече черното було
над нашата улица
неприятно е някак - духа не вятърът,
бие ни в главата хладният вихър.
Мислиш си, и аз понякога си мисля, че сме ноктюрни.
Явно съм грешал.
---
Запътваш се към дома,
към уют и топлота.
При спокойствие и светлина
и още куп неща, които да те отдалечат от бурята
и нощта.
Усещаш тръпка хладна,
тръпка мръсна,
тръпка гадна - Какво стана?
Сещаш се за нещата от улицата, тези, запътили се тая вечер не към своя дом.
Нещата, които си оставил зад гърба си,
тези, които до утре ще са се изпарили от дъното на мозъка ти.
Не си ли помисляш някога, че така обичания от теб
червен залез е последната искра
топлото и светлина,
последната изгоряла лампа за нещата от улицата.
Тази вечер си помислих...
а ти, Приятелю?
шепотът на мрака ни намира
и бавно, бавно започва да прибира
незавърналите се в своя дом.
Нощта наближава ни,
плаши ни,
смущава ни - защо ли ?
Прорязва сетивата ми тъмнината.
Не виждам вече любимия червен залез.
Започваме да чуваме стенанията и словото им,
да усещаме риданията и плача им.
Плача на кучетата, на котките, захвърлените и изгубени
хора на улицата.
Спуснало се е вече черното було
над нашата улица
неприятно е някак - духа не вятърът,
бие ни в главата хладният вихър.
Мислиш си, и аз понякога си мисля, че сме ноктюрни.
Явно съм грешал.
---
Запътваш се към дома,
към уют и топлота.
При спокойствие и светлина
и още куп неща, които да те отдалечат от бурята
и нощта.
Усещаш тръпка хладна,
тръпка мръсна,
тръпка гадна - Какво стана?
Сещаш се за нещата от улицата, тези, запътили се тая вечер не към своя дом.
Нещата, които си оставил зад гърба си,
тези, които до утре ще са се изпарили от дъното на мозъка ти.
Не си ли помисляш някога, че така обичания от теб
червен залез е последната искра
топлото и светлина,
последната изгоряла лампа за нещата от улицата.
Тази вечер си помислих...
а ти, Приятелю?
© Илковски Биров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Като се замислищ и вгледаш мъничко, можеш да чуеш социални нотки в гласа ти, можеш да намериш интересни образи и състрадание, които тепърва ще развиеш. Много добре- продълкжавай да пишеш и търсиш начини да изпразниш сърцето си макар и за миг от всички нахлуващи образи на бедните "неща от улицата", чувствата и болката за тях...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Може би светът наистина се повтаря.Въпреки,че си самобитен поет.
Твоята улица и тази на ранния Маяковски в "Хубаво отношение към конете",но саморанния М,виж Вутивски и немските екпресионисти -сега.Много си вътре в това чувство и в този изказ.Не го напускай!
Wali./Виолета Томова/