Нещата, приятели, стоят така...
НЕЩАТА, ПРИЯТЕЛИ, СТОЯТ ТАКА:
Аз ù казвам:
„Виж, ние сме големи хора,
които просто се забавляват...
Никога не съм ти говорил
за Любов.
Тя не съществува!”
После пускам Леонард Коен
и докато звучи
A Thousand Kisses Deep
я обсипвам с целувки,
които не броя...
и я повличам към дълбокото.
Тъгата изчезва от нейните очи
и тя за пореден път
не ми вярва...
И аз не си вярвам!
Любовта отново идва,
за да си отиде с края на песента.
Нещата, приятели,
стоят точно така:
Ние сами си правим Любов,
после сами я разваляме!
Като деца,
които си играят на Богове
в пясъчника на Вселената.
И аз съм само едно дете
с чаша мляко от Млечния път
в едната ръка...
и нейната топла гръд
в другата.
30.06.2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бай Джим Всички права запазени
