25.07.2010 г., 21:55 ч.

Нещата, приятели, стоят така... 

  Поезия » Любовна
3689 0 22

НЕЩАТА, ПРИЯТЕЛИ, СТОЯТ ТАКА:     

 

Аз ù казвам:

„Виж, ние сме големи хора,

които просто се забавляват...

Никога не съм ти говорил

за Любов.

Тя не съществува!”

После пускам Леонард Коен

и докато звучи

A Thousand Kisses Deep

я обсипвам с целувки,

които не броя...

и я повличам към дълбокото.

Тъгата изчезва от нейните очи

и тя за пореден път

не ми вярва...

И аз не си вярвам!

Любовта отново идва,

за да си отиде с края на песента.

Нещата, приятели,

стоят точно така:

Ние сами си правим Любов,

после сами я разваляме!

Като деца,

които си играят на Богове

в пясъчника на Вселената.

 

И аз съм само едно дете

с чаша мляко от Млечния път

в едната ръка...

и нейната топла гръд

в другата.

 

30.06.2010 г.

 

© Бай Джим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??