Нещица с обикновено назначение
Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,
крило на сойка, приковано в студ,
или пък лъч с объркани маршрути,
в съня усмивка на квартален луд
и по петите белегът мазутен
от бяг по пресен и горещ асфалт
след полъха на юлския горещник...
... в такава сутрин да си жив и цял,
понякога е повече от нещо.
Наглед без смисъл и мотив, ала
достатъчно да бъде твърде важно,
че с поглед като връхче на игла
издраскваш сиглите си по паважа
и се усмихваш – Добър ден, море,
денят навярно ще е много хубав,
щом някой може в тебе да съзре
подир сън душата си изгубена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
