Нещо лично
Пропи се в кожата ми самотата,
като бодил, оплетен във памук,
покорно чакането си изчаках,
но в края на завоя пак съм тук...
Вървях и сричах мотота от книги,
заучени до смъртност фрази, редове...
Събирах и разкъсвах спомени на снимки,
все търсеща и молеща за две криле...
Задъхана и жадна за опека и милувки,
със кървави ръце и изподрани колене,
заспъвах се безмълвно в завист и преструвки,
във злобни и обидни хорски редове...
А в погледите им гъмжеше дяволската роля,
господстваха омразата и злото Зло,
благодаря ти, Боже, че останах Твоя,
че не поех завинаги към грешното русло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
