Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Nov 20, 2010, 10:03 PM

Нещо лично 

  Poetry » Other
611 0 4

Пропи се в кожата ми самотата,

като бодил, оплетен във памук,

покорно чакането си изчаках,

но в края на завоя пак съм тук...


 

Вървях и сричах мотота от книги,

заучени до смъртност фрази, редове...

Събирах и разкъсвах спомени на снимки,

все търсеща и молеща за две криле...


 

Задъхана и жадна за опека и милувки,

със кървави ръце и изподрани колене,

заспъвах се безмълвно в завист и преструвки,

във злобни и обидни хорски редове...


 

А в погледите им гъмжеше дяволската роля,

господстваха омразата и злото Зло,

благодаря ти, Боже, че останах Твоя,

че не поех завинаги към грешното русло!

 

 

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??