17.03.2011 г., 23:41

Нещо в тебе ме пленява!

1.2K 0 7

Посвещавам това всемогъщо произведение на моята колежка Николета

 

Нещо в тебе ме пленява

и разгражда мойте норми!

Не е тайна, ще призная,

че това са твойте форми!!

 

Те са толкова големи,

но изцяло натурални;

предизвикват те във мене

бурни мисли несакрални!

 

И са толкова красиви,

и така се величаят!

Те невинното убиват,

че първичното да смаят!

 

Колко искам да ги пипна,

да усетя тази плът!

Аз не мога да отритна

вездесъщата ти гръд!!

 

========

 

Мозъкът не оперира,

а кръвта тече надолу.

Скоро тя ще се намира

в тропика, във тяло ново;

 

То ще се напълни с пламък

и живота ще открие;

и със рев размазващ, ярък,

то стихия ще развие!

 

А от нея ти пази се,

че към теб ще я изпрати!

Ако можеш, изпари се,

че така ще те разклати...

 

Ще те люшка и фрапира,

може да те отнесе!

Тя пред нищо се не спира!

Знай, че много ще тресе!

 

========

 

Нещо в тебе ме пленява

и разгражда мойте норми!

Не е тайна, ще призная,

че това са твойте форми!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....