15.08.2009 г., 11:46

(...неСлучайно)

1.4K 2 30

 От истини, разпънати на кръст,

 във лоното на простото желание,

 животът си отива без финес -

 животът ни - мечта и колебание.

 

Метафизично ражда своя свят -

подрежда елементите във пъзел,

в очакване, по-истинско от ад -

животът ни овързва като възел.

 

... а смъртните копнеят в своя свят -

в случайностите думите се смеят,

в случайности  - съдбите ни летят

и не случайно  -  плачат и живеят.

 

... и колкото човешки да боли,

днес неслучайно само ще се смеем -

днес можем да сме ние - аз и ти,

случайно и без думи да се слеем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...