(...неСлучайно)
От истини, разпънати на кръст,
във лоното на простото желание,
животът си отива без финес -
животът ни - мечта и колебание.
Метафизично ражда своя свят -
подрежда елементите във пъзел,
в очакване, по-истинско от ад -
животът ни овързва като възел.
... а смъртните копнеят в своя свят -
в случайностите думите се смеят,
в случайности - съдбите ни летят
и не случайно - плачат и живеят.
... и колкото човешки да боли,
днес неслучайно само ще се смеем -
днес можем да сме ние - аз и ти,
случайно и без думи да се слеем...
© Нели Господинова All rights reserved.
