24.07.2008 г., 11:37

Несподелена нощ

743 0 5

24. 07. 2008

 

 

Защо така ме изкушаваш?

За тебе територия съм забранена!

Защо ли искаш да ме завладяваш,

щом знаеш, че от друг съм запленена?

 

В теб плътското ужасно ме привлича,

но има за мен и по-важни неща,

например, кой по-силно ме обича

кой би обърнал за мене света.

 

А ти за мен какво си – само миг,

увлечение си ти за тази нощ,

но аз си търся вечна обич

и много нощи, пълни със любов.

 

Тръгни по пътя си различен.

В една посока няма да вървим.

Аз друг милувам и обичам.

С теб тази нощ не ще да споделим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пропуснат шанс!
  • ех...Мира...понякога става и така...
    хубав стих! с обич.
  • Благодаря
  • Страхотно.
  • Много хубав стих, поздравления, Мира!


    Защо така ме изкушаваш?
    За тебе територия съм забранена!
    Защо ли искаш да ме завладяваш,
    щом знаеш, че от друг съм запленена?


    Чуждото е най-сладко, нали знаеш, но за жалост след като се присвои вече става безинтересно...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...