25.02.2010 г., 0:06

Нестинарка

832 0 13

    

 

Кърпата пристяга нестинарка,

здраво стиснала в ръце иконата,

поглед спряла в светлината ярка –

стъпва по жарта, не вижда хората…

 

Грейват силно цветовете на носията

с отразените магически отблясъци.

Свръхестествената сила на светията

пази танц на огнени подвижни пясъци…

 

Нейната душа ще стигне боговете,

със надежда прошка да измоли.

Дано простят на всички греховете

и от огъня пречистен път да се отвори…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...