Feb 25, 2010, 12:06 AM

Нестинарка 

  Poetry » Other
587 0 13

    

 

Кърпата пристяга нестинарка,

здраво стиснала в ръце иконата,

поглед спряла в светлината ярка –

стъпва по жарта, не вижда хората…

 

Грейват силно цветовете на носията

с отразените магически отблясъци.

Свръхестествената сила на светията

пази танц на огнени подвижни пясъци…

 

Нейната душа ще стигне боговете,

със надежда прошка да измоли.

Дано простят на всички греховете

и от огъня пречистен път да се отвори…

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Боби, Кръстина, Любо!
  • Пречистващо,като Жаравата и Светлата ти Душа Водолейче!!!
  • Много силен и докосващ стих!
    Възхитена съм!
    ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!
  • Амин!
  • От твоите уста в божиите уши!
  • Благодаря на всички за посещението и добрите думи!
  • Хареса ми много! Както винаги поезията ти е общочовешка... но все пак нечий души ще трябва да потанцуват в чистилището... преди да получат прошка!
  • "Нейната душа ще стигне боговете,

    със надежда прошка да измоли."


    Прегръдка!
  • Браво!!!
  • Дано!Много е готино!пОздрав!
  • Огънят, който се пали, гони зли духове, опрощава греховете на присъстващите на обреда... Присъствах на нестинарски танц. Магия е...А нестинарят грабна няколко деца и ги пренесе през огъня, после няколко жени.Вдигна и мен. Усещането е неописуемо!
  • хубаво...етно...
  • Благодаря ти за тези прекрасни стихове, Водолейче!
    Поздрави!
Random works
: ??:??