4.11.2018 г., 19:39 ч.

Несъвместимост 

  Поезия » Любовна, Философска
917 11 29

 

        На Е. С.

 

Ти си всичко, което не съм.

Аз съм всичко, което не си.

Докога ще си само мой сън?

Докога ще съм твой блян красив?...

 

И по вятъра вест ще ми пращаш...

Ще ме галиш с ръцете на мрака...

Ще ми шепнеш невидим с листата...

Докога?... Уморих се да чакам!

 

Любовта... Тя ли нас ще спаси?

Или скръбнокамбанният звън?...

Аз съм всичко, което не си!

И живея... не само насън!...


 

Албена Димитрова

4.11.2018.

София.



 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Любовта... Тя ли нас ще спаси?
    Или скръбнокамбанният звън?...
    Аз съм всичко, което не си!
    И живея... не само насън!..."

    Разтърси ме, Албенка!
  • Може би имаш право, Даринче...Благодаря ти за хубавия коментар!
    На всички вас, които спряхте тук, желая здраве, прекрасна любов и неизчерпаема творческа енергия!
  • Красива несъвместимост. Вместимостта е скучна и ограничена
  • Влади, Вале, Дани, Наде! Благодаря ви за топлотата, приятели !
  • Връщам се тук отново и отново. Боли!
  • Много красиво, Албена! Поздравления! Лее се......
  • Копнежа по нещо неосъществимо е смазващ. Браво Албена!
  • Прекрасна, дълбока и трогателна любовна лирика, която разтърси сърцето ми!
    Силни аплодисменти от мен, Албенка!
  • Благодаря ти, мила Веси! Бог да те благослови!
  • Грабна ме! Любимо! Бъди благословена, Бени!
  • Стойчо, благодаря ти, приятелю! Мъдри са думите ти!
  • Благодаря ви, приятели - Ели, Роберт! Подкрепата ви ме радва!...
  • Скритите желания идват в сънищата...
    Явните са само блян недоживян!
    Ако не беше така,едва ли щеше да прочетем тази хубава лирична изповед!
  • Поредният ти стойностен стих, Албена!...
    Благодаря за него!...
  • Споделяш един от драматичните моменти в любовта, Бени – когато се пораждат чувства при несъвмстими характери.
    И напълно логичен е въпросът на финала – решението зависи от конкретната ситуация.
    Оставам замислена и впечатлена, Бени!
  • Доче, Младене, благодаря ви, приятели! Заредихте ме с оптимизъм и мъдрост!...
  • Понякога противоположностите се привличат и това води до единство на отношенията. Друг път се отблъскват, а това води до избистряне на отношенията. В първия случай печели двойката, а във втория - единицата! Поздравление, Бени!
  • Понякога се сбъдват сънищата...
  • Радвам се, че и вие сте тук, приятели - Васе, Ангеле, Ивон, Иржи! Благодаря ви за подкрепата!
    Мила Иржи, за съжаление лирическата съм аз...
  • Откакто те познавам "на живо" и те виждам все усмихната,че не ми се иска да приема тая тъга,която лъха от стиховете ти,Албена!Освен ,че тя е от лирическата героиня....Много ми хареса последното изречение!
  • Хубаво е!
  • В непроходимата гора на чувствата
    щом се изплашиш, че си в самота,
    опора силна имаш във изкуството...
    Красивият ти път към Любовта!
  • Много ми хареса. Само тя може да ни спаси, никой друг!
  • Благодаря ви, приятели - Доче, Гавраиле, Елче! Стоплят ме думите ви!...
  • Прекрасен стих!
  • Никога не стигат думите за да я опишем и призовем.
    Красив и впечатляващ стих!
  • Умееш да въздействаш, Албена! Толкова истинско и стойностно!
  • Благодаря ти, Майче! И аз на Нея се надявам...
  • Тя! Само Тя! Каква съкровена изповед...
    💙
Предложения
: ??:??