4.11.2018 г., 19:39

Несъвместимост

1.1K 12 28

 

        На Е. С.

 

Ти си всичко, което не съм.

Аз съм всичко, което не си.

Докога ще си само мой сън?

Докога ще съм твой блян красив?...

 

И по вятъра вест ще ми пращаш...

Ще ме галиш с ръцете на мрака...

Ще ми шепнеш невидим с листата...

Докога?... Уморих се да чакам!

 

Любовта... Тя ли нас ще спаси?

Или скръбнокамбанният звън?...

Аз съм всичко, което не си!

И живея... не само насън!...


 

Албена Димитрова

4.11.2018.

София.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Любовта... Тя ли нас ще спаси?
    Или скръбнокамбанният звън?...
    Аз съм всичко, което не си!
    И живея... не само насън!..."

    Разтърси ме, Албенка!
  • Може би имаш право, Даринче...Благодаря ти за хубавия коментар!
    На всички вас, които спряхте тук, желая здраве, прекрасна любов и неизчерпаема творческа енергия!
  • Красива несъвместимост. Вместимостта е скучна и ограничена
  • Влади, Вале, Дани, Наде! Благодаря ви за топлотата, приятели !
  • Връщам се тук отново и отново. Боли!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...