Неугаснало
Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах
и с тях изграждах крепости, дворци,
в които стъпките си приютявах
и доизгарях неугаснали звезди.
Посях надежда – нахраних гладни
и ни троха от нея не оставих.
След мен останаха зелени хълмове,
които само алпинисти могат да катерят.
Запазих светлината във очите си –
да свети отдалеч за полуслепите.
Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,
наместо да проклинаш тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
