yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
5.09.2010 г., 22:36 ч.

Неугаснало 

  Поезия » Философска
890 0 18

 

Живот като във екшън съм живяла,

сценарият – написан от съдбата -

ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,

изпълвах тишината с призраци.

 

Събирах камъни, в които се препъвах

и с тях изграждах крепости, дворци,

в които стъпките си приютявах

и доизгарях неугаснали звезди.

 

Посях надежда – нахраних гладни

и ни троха от нея не оставих.

След мен останаха зелени хълмове,

които само алпинисти могат да катерят.

 

Запазих светлината във очите си –

да свети отдалеч за полуслепите.

Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,

наместо да проклинаш тишината.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??