Неугаснало
Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах
и с тях изграждах крепости, дворци,
в които стъпките си приютявах
и доизгарях неугаснали звезди.
Посях надежда – нахраних гладни
и ни троха от нея не оставих.
След мен останаха зелени хълмове,
които само алпинисти могат да катерят.
Запазих светлината във очите си –
да свети отдалеч за полуслепите.
Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,
наместо да проклинаш тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
