5 sept 2010, 22:36

Неугаснало 

  Poesía » Filosófica
851 0 18

 

Живот като във екшън съм живяла,

сценарият – написан от съдбата -

ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,

изпълвах тишината с призраци.

 

Събирах камъни, в които се препъвах

и с тях изграждах крепости, дворци,

в които стъпките си приютявах

и доизгарях неугаснали звезди.

 

Посях надежда – нахраних гладни

и ни троха от нея не оставих.

След мен останаха зелени хълмове,

които само алпинисти могат да катерят.

 

Запазих светлината във очите си –

да свети отдалеч за полуслепите.

Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,

наместо да проклинаш тишината.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??