Sep 5, 2010, 10:36 PM

Неугаснало 

  Poetry » Phylosophy
954 0 18
Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах
и с тях изграждах крепости, дворци,
в които стъпките си приютявах
и доизгарях неугаснали звезди.
Посях надежда – нахраних гладни
и ни троха от нея не оставих.
След мен останаха зелени хълмове,
които само алпинисти могат да катерят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??