Sep 5, 2010, 10:36 PM

Неугаснало 

  Poetry » Phylosophy
892 0 18

 

Живот като във екшън съм живяла,

сценарият – написан от съдбата -

ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,

изпълвах тишината с призраци.

 

Събирах камъни, в които се препъвах

и с тях изграждах крепости, дворци,

в които стъпките си приютявах

и доизгарях неугаснали звезди.

 

Посях надежда – нахраних гладни

и ни троха от нея не оставих.

След мен останаха зелени хълмове,

които само алпинисти могат да катерят.

 

Запазих светлината във очите си –

да свети отдалеч за полуслепите.

Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,

наместо да проклинаш тишината.

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??