Взе ми думите, моя любов,
как, кажи ми, сега да те чувствам,
аз живях те в куплети, наум
и да спра да те пиша
не искам.
Закопчана за рими и ритъм,
те умеех, моя любов,
днес наяве си много различна,
непокорна, ината...
до гроб!
Взе ми думите, моя любов,
настояваш да те живея,
да, изписах те с много слова,
но, любов, аз така най-умея.
© Пламена Троева Всички права запазени