Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта,
понеже ти бездумна си отмина.
А щом засветиш в мене и в нощта –
ще мога вечно да те имам.
© Васил Борисов Всички права запазени