Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
2.04.2009 г., 15:36 ч.

Невинна 

  Поезия » Друга
454 0 5

Ослушвам се, небето ли шепти,

та думите му покрай мен минават?

Като последните дъждовни дни

следи от кал в душата ми оставят.

Не знаех, че съм толкова ранима

и че обичам да съм разпната на кръст.

На теб ти стигат само три минути

да ме превърнеш от небе във пръст.

Прострелвана със погледи-стомана

и обвинявана във всички грехове,

дали си заслужава да остана

под твоето тъжно, облачно небе?

Защото, жалко за смеха ми,

усмивка в клетка - някак не върви.

Сега сама ще се превържа,

от необичане душата ми кърви.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и този е прекрасен, но смятам, че трябва да го кръстиш "Ранима"...
  • Gerrda,права си за небето, ще помисля по въпроса .
    Титикака, гневната котка беше там, на място, но се наложи да услужа с нея на Горан Брегович,за един балкански сюжет му трябваше. А, и да не забравя, беше говорящ чеширски котарк, леко побългарен
  • има потенциал
    но струва ми се, че ще е хубаво да избягваш толкова повторения, както в случая думата "небе"

    поздрав!

  • Благодаря за вниманието....
  • прекрасен стих, поздравления
Предложения
: ??:??