Невинна
Ослушвам се, небето ли шепти,
та думите му покрай мен минават?
Като последните дъждовни дни
следи от кал в душата ми оставят.
Не знаех, че съм толкова ранима
и че обичам да съм разпната на кръст.
На теб ти стигат само три минути
да ме превърнеш от небе във пръст.
Прострелвана със погледи-стомана
и обвинявана във всички грехове,
дали си заслужава да остана
под твоето тъжно, облачно небе?
Защото, жалко за смеха ми,
усмивка в клетка - някак не върви.
Сега сама ще се превържа,
от необичане душата ми кърви.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
