7.12.2016 г., 14:15

Неволите на една домакиня

745 2 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Любовно говоря.
Ръцете му държа.
Когато той е болен,
аз бърша му носа.


Краката му слагам
в подсолена вода,
първака изваждам
разтривам гърба.


Пъшка като мечка
мачкам със крака
-Скъпа, по-полечка!
-Слизай веднага!


Боб му се прияло
чувам го да мънка.
-Главата под одеяло!
-Купих боб,та дрънка!


Размятам черпака
от пара не виждам,
лукът ме разплаква,
сърдито примижвам.


Варя боб та дрънка,
но той не се вари,
а той пърди и хърка,
става 12,даже един.


Хвърлям престилка,
куртизанка ставам.
Яхвам го с засилка,
даже изръмжавам.


В тъмното скляпа
мечо под одеало,
празен му мяха
клеца кат ' умряло
.

 

 

П.С.П(лирическият герой е все още гладен)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!!!!!!!!!!!!!!
  • Първоначално ми се привидя заглавието Камасупа. Но после вденах, че става дума за "Неволите на една домакиня". Весело и забавно четиво, но също и носещо тъга. Всичко зависи от коя страна на барикадата сме застанали. Поздрави, Силвия!
  • Никой не забелязва,че лирическият с поддържаща роля е гладен.
    А храната прави борбата.Проявете малко съчувствие и към него.
  • Много забавно, хумористично и закачливо. Усмихна ме...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...