Болестта ми - невярна любима
ме докосва с измамните пръсти.
И ми взима сърцето ранимо
ей такава, подвеждащо-лъстна…
Как прегръща ме с дива разблуда!
С всяка клетка покорник съм неин…
Нямам сили, не ще я прокудя,
чак додето тъмата изкрее.
В аромата й - сладостен мускус
аз потъвам безсилен и драг.
И с какво несравнимо изкуство
ми предлага венчавка и брак?!..
Щом свали си ефирната дреха
и целуне ме с парещ екстаз
нямам порив, мечти и утехи
и виновник безволев съм аз!…
Личността ми отнема по Фройд
и зенит е сред Тропик на рака.
Как ми шепне: “Докрай ще си мой,
всяка нощ непременно ме чакай!”…
Господарка на мойте неврони,
ги завръзва с невидим каиш.
Как такава жена да изгоня
щом за мен е и блян и фетиш?!…
С епидермиса още сетивен
се предавам немедлено, щом
виждам колко безкрайно я бива,
да руши ме с екстазен погром!
“Не отнемай от моите рими” -
й прошепвам докрай прелъстен!
И люби ме, люби ме, люби ме,
но накрая тръгни си от мен.
10.02.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени