2.06.2009 г., 23:07

Невъзможната любов

947 1 9

Дует: Kadife_   и   Самодива

Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна.


В сърцето ми притихнала стои,
от невъзможност просто уморена
и най-нахално пулса ми брои,
докосва ме с ръцете си студени...


Уж топлела човешката душа,
била уж необятна като Космос,
а хвърля те сред мрачна самота.
Дори от цар направила би просяк.

Прикрива се зад чар и красота,
за жертвата поредна се оглежда,
намери ли я, после с лекота
във свойте лабиринти я отвежда.


Отрекох я, проклех я, но уви -
в сърцето ми се върна, победила
проклятие, неверие, злини
и пак съм в плен на крехката ù сила.

Предадох се. Отново ще боли...
ще се въртя в спиралата ù сложна,
а тя ще се усмихва отстрани -
изгаряща, жестока, невъзможна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...