Jun 2, 2009, 11:07 PM

Невъзможната любов

  Poetry
946 1 9

Дует: Kadife_   и   Самодива

Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна.


В сърцето ми притихнала стои,
от невъзможност просто уморена
и най-нахално пулса ми брои,
докосва ме с ръцете си студени...


Уж топлела човешката душа,
била уж необятна като Космос,
а хвърля те сред мрачна самота.
Дори от цар направила би просяк.

Прикрива се зад чар и красота,
за жертвата поредна се оглежда,
намери ли я, после с лекота
във свойте лабиринти я отвежда.


Отрекох я, проклех я, но уви -
в сърцето ми се върна, победила
проклятие, неверие, злини
и пак съм в плен на крехката ù сила.

Предадох се. Отново ще боли...
ще се въртя в спиралата ù сложна,
а тя ще се усмихва отстрани -
изгаряща, жестока, невъзможна…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...