2 июн. 2009 г., 23:07

Невъзможната любов

958 1 9

Дует: Kadife_   и   Самодива

Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна.


В сърцето ми притихнала стои,
от невъзможност просто уморена
и най-нахално пулса ми брои,
докосва ме с ръцете си студени...


Уж топлела човешката душа,
била уж необятна като Космос,
а хвърля те сред мрачна самота.
Дори от цар направила би просяк.

Прикрива се зад чар и красота,
за жертвата поредна се оглежда,
намери ли я, после с лекота
във свойте лабиринти я отвежда.


Отрекох я, проклех я, но уви -
в сърцето ми се върна, победила
проклятие, неверие, злини
и пак съм в плен на крехката ù сила.

Предадох се. Отново ще боли...
ще се въртя в спиралата ù сложна,
а тя ще се усмихва отстрани -
изгаряща, жестока, невъзможна…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...