29.11.2016 г., 23:16

Невъзможно бягство

908 1 3

След всичко,

тя бе станала по-силна

от колкото беше и 

по-смела

от колкото някой би предположил.

Беше се научила,

не да я притежават,

а да  п р и т е ж а в а.

Да прощава.

На себе си.

Знаеше кога иска да си тръгне

и го правеше.

Предпазваше се 

от всеки

възможен 

удар.

Беше станала момиче,

което 

нямаше нужда от  н и к о г о.

 

След всичко,

само едно и беше трудно-

да каже  и м е т о  м у ,

без треперещ глас

и болка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Всяка поема е предхождана от история.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...