След всичко,
тя бе станала по-силна
от колкото беше и
по-смела
от колкото някой би предположил.
Беше се научила,
не да я притежават,
а да п р и т е ж а в а.
Да прощава.
На себе си.
Знаеше кога иска да си тръгне
и го правеше.
Предпазваше се
от всеки
възможен
удар.
Беше станала момиче,
което
нямаше нужда от н и к о г о.
След всичко,
само едно и беше трудно-
да каже и м е т о м у ,
без треперещ глас
и болка.
© Михаела All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво