Невъзможно завръщане
-
Невъзможно завръщане
Стоиш на прага ми
и в мен се взираш.
Чудиш се - дали те помня?
Нима не виждаш,
че помня те - почти.
Косите същите.
Очите остъклели.
Устата побеляла...
От премъчените думи
на отдавнашни мечти.
Сега е вечер
и луната път ти сторва.
За да се огледаш
в сияйния ù образ от звезди.
Но в сърцето ми
пътеката е опустяла
и само бурени белеят,
белязали завинаги
осиротелите без време
и без вяра
две изгубени съдби.
Да те приема
след толкова години,
за мен това е невъзможно.
Да ти простя
и да забравя
лъжи - коварни,
от които в нощите
преглъщах всяка дума,
всеки жест...
удавени в сълзи.
Да ти подам ръка.
Да те прегърна.
А ти за прошка
просто да сведеш глава.
И мигом всичките ти грешки
да се стопят като снежинки,
случайно паднали през пролетта.
Иди си!
Погребах те преди години.
Със всичките илюзии,
че се обичахме - почти.
Дори и споменът за тебе
е без име.
Свит в ъгъла,
забравен,
винаги мълчи.
Останал само,
за да ми напомня,
че някога били сме
щастливи - може би.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
Светли празници! 
