Невъзможно завръщане
-
Невъзможно завръщане
Стоиш на прага ми
и в мен се взираш.
Чудиш се - дали те помня?
Нима не виждаш,
че помня те - почти.
Косите същите.
Очите остъклели.
Устата побеляла...
От премъчените думи
на отдавнашни мечти.
Сега е вечер
и луната път ти сторва.
За да се огледаш
в сияйния ù образ от звезди.
Но в сърцето ми
пътеката е опустяла
и само бурени белеят,
белязали завинаги
осиротелите без време
и без вяра
две изгубени съдби.
Да те приема
след толкова години,
за мен това е невъзможно.
Да ти простя
и да забравя
лъжи - коварни,
от които в нощите
преглъщах всяка дума,
всеки жест...
удавени в сълзи.
Да ти подам ръка.
Да те прегърна.
А ти за прошка
просто да сведеш глава.
И мигом всичките ти грешки
да се стопят като снежинки,
случайно паднали през пролетта.
Иди си!
Погребах те преди години.
Със всичките илюзии,
че се обичахме - почти.
Дори и споменът за тебе
е без име.
Свит в ъгъла,
забравен,
винаги мълчи.
Останал само,
за да ми напомня,
че някога били сме
щастливи - може би.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дълбоко е, вълнува ме отново!!!
-
"И мигом всичките ти грешки
да се стопят като снежинки,
случайно паднали през пролетта."
- звучи болезнено искрено и автентично, но не се предавай, Танче!
Опитай да си простиш и на него също, прошката е благословия! -
За да простиш трябва да загърбиш своето самочувствие и егоизъм!!!
Човешко е да се греши, благородно е да се прости!!!
Важно е и друго - да простиш или да помолиш да ти простят!!!
Безценна ли е цената на прошката!!! -
Хареса ми! Все пак може би ще му простиш
Светли празници! 
-
Радвам се ,че отново пишеш и все така хубаво...
Поздрав за теб и събудената ти муза!!!
http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/15/2SdmOsnVZYY -
Браво!Невероятен стих...
-
Поздрави!!! -
Дори и споменът за тебе
е без име.
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
