Monny (Симона Гълъбова)
223 764
17.11.2009 г., 19:56 ч.

Невъзможност... 

  Поезия » Любовна
411 0 4

Във спомените на дъгата искам да потъна,

отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...

Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,

но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...


Небето винаги ни подарява по едно вълшебство,

дали ще са звездите или пък луната...

От него всичко дадено е истински целебно -

за тялото ни не, но може би такова се оказва за душата...


И хубаво ни е, когато слънцето ни топли,

потънало дълбоко във небесното море,

а вечер ТО изслушва нашите нечути вопли,

дорде не му изпеем всичко и не се почувстваме добре...


Но ний не знаем колко тъжно е небето,

защото то обича също, както нас...

И няма как с целувка да дари морето -

те двете са като посока пета и обикновен компас!

                                        [...]

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??