Невъзможност...
Във спомените на дъгата искам да потъна,
отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...
Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,
но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...
Небето винаги ни подарява по едно вълшебство,
дали ще са звездите или пък луната...
От него всичко дадено е истински целебно -
за тялото ни не, но може би такова се оказва за душата...
И хубаво ни е, когато слънцето ни топли,
потънало дълбоко във небесното море,
а вечер ТО изслушва нашите нечути вопли,
дорде не му изпеем всичко и не се почувстваме добре...
Но ний не знаем колко тъжно е небето,
защото то обича също, както нас...
И няма как с целувка да дари морето -
те двете са като посока пета и обикновен компас!
[...]
© Симона Гълъбова All rights reserved.
