Незабравян храм

Поезия » Философска

673 0 10

Човешки същества сме...

Издигаме върху олтари,

копнежно свое верую,

и всеки път повярвали,

в надежда слаба, днешна...

Но, ей Богу, все пак е надежда!

Улавяме я с порив светнал

и с дума я измисляме,

по изгреви... по залези,

от мигове прошепвани,

и живописно везани...

Щом тя - наяве не изгрява,

щом тя - наяве не залязва,

щом смисъл в мощ долавяме,

то значи - храм e незабравян...

Човешки същества сме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

Надеждата-проблясък без вина
в кълбото на объркани копнежи.
Заплел на жаждата високата цена
в затрупания извор на съмнението...

2009-04-20T13:01:52+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Надеждата е това, което крепи нашето съществуване. "Целият свят се основава на тези две думи - Чакай и се надявай!" - Ал. Дюма - баща. Много хубав стих, Тюркоаз. Поздравления

2009-04-16T20:02:28+03:00
edelvais (Анна Попова)

Силен стих с чудесно послание! Поздравления!

2009-04-15T21:34:50+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

има неща които не се забравят, Мариола...!
поздравления...

2009-04-15T20:21:43+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря ти за Храма и Надеждата! Човечето от далечното те прегръща!!!

2009-04-15T11:37:53+03:00