15.04.2009 г., 0:06

Незабравян храм

668 0 10

Човешки същества сме...

Издигаме върху олтари,

копнежно свое верую,

и всеки  път повярвали,

в надежда слаба, днешна...

Но, ей Богу, все пак е надежда!

Улавяме я с порив светнал

и с дума я измисляме,

по изгреви... по залези,

от мигове прошепвани,

и живописно везани...

Щом тя -  наяве не изгрява,

щом тя -  наяве не залязва,

щом смисъл в мощ долавяме,

то значи - храм e незабравян...

Човешки същества сме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...