Човешки същества сме...
Издигаме върху олтари,
копнежно свое верую,
и всеки път повярвали,
в надежда слаба, днешна...
Но, ей Богу, все пак е надежда!
Улавяме я с порив светнал
и с дума я измисляме,
по изгреви... по залези,
от мигове прошепвани,
и живописно везани...
Щом тя - наяве не изгрява,
щом тя - наяве не залязва,
щом смисъл в мощ долавяме,
то значи - храм e незабравян...
Човешки същества сме...
© Мариола Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
